Заспиват прозорците тихо.
Тихо
заспива града.
Тревите
изгниват в дъжда,
или
топлят малки тела
под
пръстта?!
Животът
изтича в калта,
или
се влива в сърцевината
на
зърната,
които
чакат пролетта?!
Не
я чакат -
зелени
жита
над
снега.
Есента
е дошла -
колко
рано съм станала -
тихо пее дъжда.
Най-новата поетична книга на Габриела Цанева отново излиза със знака на издателство gabriell-e-lit – първо като електронно издание в двата формата .pdf и .epub, достъпна за свободно четене и сваляне от платформата на издателството.
През идващата есен ще предложим на читателите и издание в
печатен формат.
Художественото оформление на корицата, както и пълноцветните
картини и хайга в книжното тяло са дело на поетесата-художник.
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за
автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една
завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно
съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на про-никновението, да
бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и
себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим.
И това намира своя израз в композицията – „поетическите“
части са две – „Нощта на щурците“ и „Отдалечаване“, следвани от третата,
жанрово различна „Хайбуни, хайку и хайга“.
Разграничението е времево и тематично, донякъде само
подвластно на авторовото послание. Или послания?!
Много са въпросите, които поставя книгата, като не дава
еднозначни отговори. Онова, което е ценно, е стремежът към отхвърляне на
статуквото на ежедневието – едно отражение на пробуденото общество, което
рефлектира в съзнанието на твореца, за да достигне до своето
художествено-философско осмисляне.
Още в първото стихотворение четем:
Щурците пищят –/
надлайват се с кучетата…………/Пия носталгията на август,/…… нощта връхлита / измита,
/измита безсънието ми – /клепачите падат /върху зида на бузите – /звънят, /като
клепала в утрото.
И виждаме, как една констатация на природна активност
преминава в състояние на духа, а оттам идва пробуждането. Запомнящи се образи,
но отново – не това е най-същественото, а начинът, по който поезията преминава
от нивото на личностно преживяване, към призив за пробуждане.
Стихосбирката е препълнена с емоционално напрежение –
наситеност, която пари, изгаря, оставя следи – и която намираме на всяка
страница, защото, Габриела Цанева не просто констатира; тя намира свързаност в
разплетените нишки на битието, които поддържат събитийната последователност в
континуума на времето и ги следва, за да ги преподреди. Така нарушава
предопределеността, за да постигне неуловимото – минало/спомен – настояще/прозрение
– бъдеще/многопосочност. Тази обща схема на мислене е приложима за всеки стих в
книгата, независимо от обекта на авторовото изследване.
И независимо от словесното и метафорично изобилие в
първите две части, противостоящи на пестеливостта на изказа, наложена от
жанровите особености на източните форми на поетико-прозаично и визуално
изразяване.
Габриела Цанева е художник, който твори в цвят. Картините
й притежават ярка изразност, която е далеч от изчистената естетика на
калиграфията и суми-е, но въпреки това /или – именно поради това/ още в първата
ѝ цялостна творба, замислена и създадена като „хайга“ – „Състояния. Хайта“,
изд. „Изток-Запад“, С., 2014 г. картините остават следствие/първопричина на
вербалните изкази – поетични импресии или кратни източни форми.
Тук ще цитирам само два примера.
Хайку, което става повод за създаване на картина и
последвалото им вплитане в хайга:
любов –
танцът на пчели
над цъфнал цвят
И картина, която породи своето хайку, за да се превърнат
в хайга:
между залеза
и изгрева –
убежището на нощта
В заключение ще кажа, че книгата съдържа творби от
периода юли 2020 – април 2021 и е един сполучлив опит да се превъзмогне както
усещането за изолация, наложена от пандемията Ковид, така и съзнателно-несъзнаваното
бягство от политико-социалната реалност. Проблемът за избора стои пред всеки от
нас като мислещ индивид и като част от съвкупността фактори, които изграждат
обективното съществуващо. Днес е по-болезнен от всякога. Абсцесът, събрал отровата
на последното десетилетие ще убие организма на социума, ако не бъде спукан. И
това трябва да бъде направено, независимо дали ни харесва, или не. Тук и сега. Другата
възможност е още по-плътно да затворим очи.
В края на март т. г. в редакцията
на издателството получихме няколко текста с афоризми и сатира в мерена и
немерена реч.
Това ни изненада и зарадва, като
същевременно ни постави пред неочакван проблем – трябваше да преструктурираме
списание „Картини с думи и багри“ като добавим нови категории за новите
литературни форми… А това се оказа предизвикателство.
Какво по съществото си
представляват афоризмите и епиграмите? Какво е съотнасянето им със сентенциите?
А със сатирата? Могат ли да бъдат отделени в специфичен литературен жанр?
И, докато прекроявахме
списанието, за да го направим удобно място за новите форми и автори, ето че
получихме в издателството и ръкописът на Николина Пенева „Усмивките на
мъдростта“, под редакцията на Надежда Радева.
Няма да скрия, че го прочетох „на
един дъх“. От първото изречение – „Усмихваш ли се, /ще изглеждаш победител.“,
до последното – „Сензация! /И ниe сме интелигентна нация!“, книгата предлага
един свеж, неподправен хумор, под който прозира изстрадана истина – понякога
дълбоко лично преживяна и осмислена от автора; друг път – уловена от онова,
което е част от колективното несъзнавано, едно общочовешко достояние,
изкристализирало в ясен образ и послание.
„Усмивките на мъдростта“ е
47-мата книга на Николина Пенева, в която са включени избрани афоризми от
обемното творчество на авторката, позната на широката публика от участията й в
предаването „Рано в неделя”, рубриката „Законите на Мърфи в ефир” на програма
„Хоризонт” и издадените национални литературни сборници „Законите на Мърфи в
ефир”.
Композиционно, книгата е
разделена на две части, като в първата афоризмите са в проза, а във втората – в
римувана реч. Оригинални и остроумни, събраните сентенции ни карат да се
усмихваме, замисляме и да се съгласяваме с авторовите наблюдения на живота в
най-разнородните му проявления.
Тук намираме и онова, което е
толкова простичко, но толкова лесно отминавано – „Ако влезеш в психологията на
детето,/значи си мъдър!”, и вечните истини, които звучат тривиално, но колко е
прекрасно, ако сме ги преживели – „Влюбен ли си – и земята е рай...!”, но тук е
болката – „На човека бодлите са в сърцето.” А колко хубав е този образ!
Макар да е, може би, необичайно в
един сборник от кратки изречения да се търси образ, или общо послание, в
„Усмивките на мъдростта” е лесно да ги намерим – тук е и глупакът, и неудачникът, и безличникът: „Жената му взе
акъла, /но не беше взела кой знае какво...”;
„Никога не беше падал ниско, /че откъде да падне?!”, тук са грабителят,
и продажникът – „Пазарна икономика – всеки се продава...”, „Натрупа състояние,
/но затрупа съвестта си.”...
И хитрата, и невярната жена – „Съпругът ѝ бе поредната бройка...”; „Открадна му живота и си
навлече главоболие – /беше актьор.”; „След толкоз изневери и мъжът ѝ започна да ѝ се струва интересен.”
Но и семейната драма на хора,
твърде различни, за да живеят заедно: „Жена – ангел, мъж – паднал ангел –/ как
няма да има разводи?!” Или още по-тежкото, непростимото взаимоотношение – „Домашно
насилие – тя му счупи хатъра, /той ѝ
счупи главата...
Но тук е и поетът с нежна душа...
„Мечтата е отдушникът на твореца!” или „Само творците летят, /останалите карат
леки коли.”
И без да бъде
досанднонравоучително, често срещаме онзи жадуван оптимизъм, който може да ни
изведе към един по-светъл, по-желан свят – „От злото може да те опази само
доброто – толкова е просто!...”
Или стойностните неща в живота –
„Истинското слово е като питейната вода – пие се с наслада.”; „Написаното
остава, стойностно написаното отива във вечността. „Повтаряните мисли са
позлатени от времето.”
Дали е слабост или пък в това е
силата на книгата като цяло, но в него не може да се търси градация, или обща
тенденция, която да води към определен извод. Афоризмите от двете части на
сборника са разделени формално, а не тематично. Може би това обърква, но пък и
не дава възможност на читателя да потъне в една тема, държи го винаги буден,
нащрек...
Винаги има нещо, което авторът
недоизказва, за да се получи повече от диалог – едно взаимно допълване и надграждане:
„Спечели си много завист –/умееше да печели!”
Да печели – какво? Пари?! Или
всичко...
След няколко страници четем: „Пожъна
успехи и остави зад себе си плява.”
Отново същата тема, но този път
алегорията на образа доминира над многопосочността на отворения отговор.
Стъпка по стъпка, отиваме към
мъдростта на живота – „Промяна след промяна –/всъщност това е животът!” Или –
„Часовниците мамят, но не и времето!”
Така би могла да бъде цитирана
цялата книга. Искам да се спра само на още няколко примера от втората, римувана
част на сборника, в подкрепа на казаното по-горе, а именно – богато
многообразие от теми и образи, въплътени в стройно римувани фрази, отразяващи
авторовото верую за живота, творческата участ и любовта:
* * *
Пак твореца уважиха –
болката му съживиха...
* * *
Бедният творец се бори за слово –
в тая безсловна държава...
* * *
Любовта им е гореща –
тя му готви само леща!
Прави впечатление добрия подбор и
прецизна редакторска работа – в сборника няма и следа от повторения,
препокриване на теми, словесни излишества или просто тривиални, скучни
съждения.
В афоризмите на Николина Пенева
звучи един ярко индивидуален глас, който има какво да ни каже.
Ето защо считам, че включването
на книгата „Усмивките на мъдростта“ на Николина Пенева в издателския план на
Арт платформа gabriell-e-lit е уместно, като ще доведе до разширяване на
читателската аудитория чрез обогатяване на тематичното и жанрово съдържание и
нови, качествени като литература творби.
Нека пожелаем на автора нови
творчески висоти, а на книгата – лек път към Читателя!
И трудно, и лесно се пише за книгата на Лиляна Райчева
„Четири едноактни тракийски пиеси. Сонети и четиристишия“, излязла през 2020 г.
със знака на столичното издателство „ИК Огледало“ под редакцията Пламен
Анакиев.
Книгата е оформена от Виктор Гуцев със семпла корица, която привлича погледа на читателя с центрираната фигура на антична амфора. Мотивът върху амфората, навежда на мисълта, че трябва да отнесем въображението си към времето на червенофигурната керамика /VI – III в. пр. н. е./, когато шаблонът се разчупва и изображенията напускат фриза, като добиват цвета на материала, от който е изработен съдът, а фонът, който ги откроява, става черен гланц. Фрагменти от фигурална керамика, характерна за целия архаичен и класически период, са вплетени като илюстрации и в книжното тяло.
От задната корица се запознаваме с автора, д-р Лиляна
Райчева. Гледа ни одухотворено лице, зад което надничат цветя. Тя е родена през
1930 г. в Асенов-град, завършва медицина през 1956 г. Не можем да останем
равнодушни към впечатляващия й професионален път на специалист – алерголог, към
научните й търсения и открития.
И някак странно е, че тази биография е на поет, на
творец, изкушен и от Калиопа /по-късно, в текста, ще видим по колко различни
начини/, и от Клио, и от Мелпомена…
Когато разгърнем страниците на книгата, ще видим, че
всички музи властват, защото това не е просто сборник с драми и поезия, но е едно
цялостно произведение, което разкрива пред читателя многопластовия авторов
поглед към древната история, философия, изкуство и мистика на земите, родили
тракийската цивилизация.
Задълбоченият анализ на Георги Цанков и предговора на
автора въвеждат читателя към проблематиката на сборника, но не могат да го
подготвят за пътешествието към дълбоката древност, което го очаква.
Пиесите са кратки, историите, които разказват –
завладяващи, развръзките – изненадващи. Те са плод както на авторовата фантазия
и пристрастия, така и на сериозни анализи и проучвания, почиващи на научни
открития и разкопки.
Изключително удоволствие е да бъдат прочетени; бих казала
– авторовият текст и читателското въображение са достатъчни, за да бъдат
„гледани“ без посредничеството на театрална или филмова реализация. Ще спомена
заглавията само като илюстрация на широкия спектър на засегнати теми и пространствено-времеви диапазони – „Филип Македонски и жреците на
Одесос“, „Меда и Котела“, „Лизимах и Дромихайт“, „Вологез и Родопис“.
Интересно построен е и поетичният цикъл „Сонети и
четиристишия“. Тук, след посвещението-въведение, изградено от две четиристишия,
всеки сонет е предхождан от своя концентриран четиристишен екстракт, който
понякога въвежда читателя в основната тема, а понякога я пояснява, а друг път…
Е, просто – прочетете книгата!
Но, преди да завърша, ще кажа още няколко думи.
Лично за мен, като филолог и учител, преподавал дълги
години древногръцка литература и естетика, интерес представляваше и авторовата
гледна точка в двете статии, с които завършва сборникът – „Какво е космогоничен
мироглед? Ритуали. Митове. Как се ражда поезията, драмата, културата?“ и „Как
се раждат изкуството, поезията, драмата, театърът, културата“.
Но, сигурна съм, че те, както и целият том, ще бъдат
добро четиво за всеки, изкушен не само от литературата, но и от историята и
археологията; не само от поезията и драмата като изкуство, но и от техния
отблясък върху развитието на обществото, религиите, философията, върху
архетипното несъзнавано и опита да бъда осъзнато, от търсенето на мястото на
днешните морално-етични напластявания, които са в основата на европейското
развитие и световната съвременна цивилизация.
Нека пожелаем добър път на автора и нейната книга към
читателя!
„Стъпки по пламъци“, деветата стихосбирка на Габриела
Цанева, излезе като електронна книга през август 2019 г. и е четвъртото
заглавие на издателство gabriell-e-lit. Щастливи сме да представим на нашите
читатели илюстрования от поетесата лиричен сборник и като печатно издание.
Композиционно, книгата е разделена на две части – „Лирика“ и „Хайбуни и хайку“. В първата част поетичното слово е илюстрирано с живописни послания на автора, една симбиоза на думи и багри, която не за първи път виждаме в творчеството на Габриела Цанева /„Състояния“, изд. „Изток-Запад“, 2013, „Бурята сплита ръце“, изд. „Захарий Стоянов, С., 2016 и „Високосният ден“, изд. „Захарий Стоянов“, С. 2018/.
В този смисъл не е изненадващо и съжителството на хайку
поезия с прозаични фрагменти, което пък е плътта на втората част на
стихосбирката – и това вече познаваме донякъде от „Искам себе си“, изд.
„Изток-Запад“, С., 2011.
Може би това, че в тази книга лирическият „Аз“ застава
още по-оголен пред оня, който би поискал да го погледне, да го докосне, да го
разбере. Или – през очите на поета да се взре в себе си.
А може би това, че авторът ни превежда през ада на
личните си терзания, за да ни отведе до едно международно предизвикателство,
което дава нова гледна точка към сакралното преживяване на поезията. Няма да
сгреша ако кажа, че идеята „По хайку на ден през февруари“ връща „хайку“ към
онова състояние на интелектуално-емоционална игра, характерно за възникването
на жанра в средновековна Япония.
Същевременно, съвременната адаптация прави опит за
изграждане на духовна общност, в която всеки е едновременно автор, читател и
анализатор на вдъхновението, уловено в един миг, в една дума, в един
носталгичен спомен. И когато четем „Стъпки по пламъци“ неусетно ставаме част от
пътеката, която лирическият „Аз“ трябва да изброди, за да стигне до духовната
общност „хайку“ и да продължи, обогатен, самотните си експерименти с думите и
багрите.
Едно от безспорните достойнства на настоящото издание е
пълноцветното възпроизвеждане на авторовата палитра, а това е важно, защото тук
става дума не за цветни илюстрации, а за възприемането в пълнота на един
творец, за когото багрите и формите на живописта не са самоцел, нито проста
украса на едно лирично произведение.
Всички визуални картини в „Стъпки по пламъци“ са породени
от, или пораждат, своето вербално отражение.
Мъглата хвърли бялата си мрежа
върху дървета, улици и преспи,
преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,
дланта ми лепне върху ръкавицата,
в която тръпнеш, дишаща кошмари...
Изпръхнал е езикът ми от вятъра,
а устните ми стават на пързалки,
докосвам гънките на слепоочията ти –
днес пак ще тичам, въздухът ще пари
и коленете ми ще бъдат рани...
В последните дни на 2019 г. издателство gabriell-e-lit осъществи второто издание на есеистично-публицистичния сборник на Габриела Цанева „Реши се и ще си свободен“.
Новото издание запазва композиционната структура на първото, както и автентичността на текстовете. Доколкото, обаче, по съществото си „Реши се и ще си свободен” е дневник (1989-2001), то сме преработили поетичните текстове от раздела „Врабче върху антената” като импресионистични фрагменти и сме ги вмъкнали хронологично в тъканата на цялостното произведение.
А защо „Реши се и ще си свободен” отново?
Трийсет години след началото на демократичните промени обществото е уморено и омерзено от онова, което се случи през тях и което вече е история. Има хора, които поставят под съмнение демокрацията като път за развитие, като система от институции и начин на мислене. Има хора, които отричат всичко постигнато, като отдалечаване от практиките на тоталитарните системи на миналото и изграждане на нова парадигма.
Има такива, според които „всичко” е било предварително планирано и продиктувано „отгоре“, от „онези, които дърпат конците“, от „световната конспирация“.
Някои смятат, че последните 30 години са грешка…
Може би всички те донякъде са прави, но в онези дни, преди 30
години, имаше нещо истинско, имаше общност от хора, които промениха света ни,
завинаги. И ако някой мисли, че тази промяна не се е случила, че нищо не се е
променило за добро, греши. А, че обществото, в което живеем, не е онова, което
мечтахме… да, вярно е!
Реши се и ще си свободен, читателю! Свободата може да се вземе, но
не може да се даде.
Надежда Александрова, редактор на второто издание на "Реши се и ще си свободен"
