неделя, 24 май 2020 г.

ЗА "СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ" на Габриела Цанева

 

СТЪПКИТЕ ПО ПЛАМЪЦИТЕ НА ЖИВОТА

За „Стъпки по пламъци“ в контекста на творчеството на Габриела Цанева

 

„Стъпки по пламъци“, деветата стихосбирка на Габриела Цанева, излезе като електронна книга през август 2019 г. и е четвъртото заглавие на издателство gabriell-e-lit. Щастливи сме да представим на нашите читатели илюстрования от поетесата лиричен сборник и като печатно издание.

Композиционно, книгата е разделена на две части – „Лирика“ и „Хайбуни и хайку“. В първата част поетичното слово е илюстрирано с живописни послания на автора, една симбиоза на думи и багри, която не за първи път виждаме в творчеството на Габриела Цанева /„Състояния“, изд. „Изток-Запад“, 2013, „Бурята сплита ръце“, изд. „Захарий Стоянов, С., 2016 и „Високосният ден“, изд. „Захарий Стоянов“, С. 2018/.

В този смисъл не е изненадващо и съжителството на хайку поезия с прозаични фрагменти, което пък е плътта на втората част на стихосбирката – и това вече познаваме донякъде от „Искам себе си“, изд. „Изток-Запад“, С., 2011.

Новаторството като еманация на традицията

 Тогава – какво е новото, различното, развитието?! Какво е онова, което ще провокира интереса на читателя към „Стъпки по пламъци“?

Може би това, че в тази книга лирическият „Аз“ застава още по-оголен пред оня, който би поискал да го погледне, да го докосне, да го разбере. Или – през очите на поета да се взре в себе си.

А може би това, че авторът ни превежда през ада на личните си терзания, за да ни отведе до едно международно предизвикателство, което дава нова гледна точка към сакралното преживяване на поезията. Няма да сгреша ако кажа, че идеята „По хайку на ден през февруари“ връща „хайку“ към онова състояние на интелектуално-емоционална игра, характерно за възникването на жанра в средновековна Япония.

Същевременно, съвременната адаптация прави опит за изграждане на духовна общност, в която всеки е едновременно автор, читател и анализатор на вдъхновението, уловено в един миг, в една дума, в един носталгичен спомен. И когато четем „Стъпки по пламъци“ неусетно ставаме част от пътеката, която лирическият „Аз“ трябва да изброди, за да стигне до духовната общност „хайку“ и да продължи, обогатен, самотните си експерименти с думите и багрите.

Думите и багрите

 

Едно от безспорните достойнства на настоящото издание е пълноцветното възпроизвеждане на авторовата палитра, а това е важно, защото тук става дума не за цветни илюстрации, а за възприемането в пълнота на един творец, за когото багрите и формите на живописта не са самоцел, нито проста украса на едно лирично произведение.

Всички визуални картини в „Стъпки по пламъци“ са породени от, или пораждат, своето вербално отражение.

 

Мъглата хвърли бялата си мрежа

върху дървета, улици и преспи,

преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,

дланта ми лепне върху ръкавицата,

в която тръпнеш, дишаща кошмари...

 

Изпръхнал е езикът ми от вятъра,

а устните ми стават на пързалки,

докосвам гънките на слепоочията ти –

днес пак ще тичам, въздухът ще пари

и коленете ми ще бъдат рани...

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар