ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ПИЕСИ И СОНЕТИ на Лиляна Райчева

 

За „Четири едноактни тракийски пиеси. Сонети и четиристишия“ на д-р Лиляна Райчева

И трудно, и лесно се пише за книгата на Лиляна Райчева „Четири едноактни тракийски пиеси. Сонети и четиристишия“, излязла през 2020 г. със знака на столичното издателство „ИК Огледало“ под редакцията Пламен Анакиев.

Книгата е оформена от Виктор Гуцев със семпла корица, която привлича погледа на читателя с центрираната фигура на антична амфора. Мотивът върху амфората, навежда на мисълта, че трябва да отнесем въображението си към времето на червенофигурната керамика /VI – III в. пр. н. е./, когато шаблонът се разчупва и изображенията напускат фриза, като добиват цвета на материала, от който е изработен съдът, а фонът, който ги откроява, става черен гланц. Фрагменти от фигурална керамика, характерна за целия архаичен и класически период, са вплетени като илюстрации и в книжното тяло.

От задната корица се запознаваме с автора, д-р Лиляна Райчева. Гледа ни одухотворено лице, зад което надничат цветя. Тя е родена през 1930 г. в Асенов-град, завършва медицина през 1956 г. Не можем да останем равнодушни към впечатляващия й професионален път на специалист – алерголог, към научните й търсения и открития.

И някак странно е, че тази биография е на поет, на творец, изкушен и от Калиопа /по-късно, в текста, ще видим по колко различни начини/, и от Клио, и от Мелпомена…

Когато разгърнем страниците на книгата, ще видим, че всички музи властват, защото това не е просто сборник с драми и поезия, но е едно цялостно произведение, което разкрива пред читателя многопластовия авторов поглед към древната история, философия, изкуство и мистика на земите, родили тракийската цивилизация.

Задълбоченият анализ на Георги Цанков и предговора на автора въвеждат читателя към проблематиката на сборника, но не могат да го подготвят за пътешествието към дълбоката древност, което го очаква.

Пиесите са кратки, историите, които разказват – завладяващи, развръзките – изненадващи. Те са плод както на авторовата фантазия и пристрастия, така и на сериозни анализи и проучвания, почиващи на научни открития и разкопки.

Изключително удоволствие е да бъдат прочетени; бих казала – авторовият текст и читателското въображение са достатъчни, за да бъдат „гледани“ без посредничеството на театрална или филмова реализация. Ще спомена заглавията само като илюстрация на широкия спектър на засегнати теми и пространствено-времеви  диапазони – „Филип Македонски и жреците на Одесос“, „Меда и Котела“, „Лизимах и Дромихайт“, „Вологез и Родопис“.

Интересно построен е и поетичният цикъл „Сонети и четиристишия“. Тук, след посвещението-въведение, изградено от две четиристишия, всеки сонет е предхождан от своя концентриран четиристишен екстракт, който понякога въвежда читателя в основната тема, а понякога я пояснява, а друг път… Е, просто – прочетете книгата!

Но, преди да завърша, ще кажа още няколко думи.

Лично за мен, като филолог и учител, преподавал дълги години древногръцка литература и естетика, интерес представляваше и авторовата гледна точка в двете статии, с които завършва сборникът – „Какво е космогоничен мироглед? Ритуали. Митове. Как се ражда поезията, драмата, културата?“ и „Как се раждат изкуството, поезията, драмата, театърът, културата“.

Но, сигурна съм, че те, както и целият том, ще бъдат добро четиво за всеки, изкушен не само от литературата, но и от историята и археологията; не само от поезията и драмата като изкуство, но и от техния отблясък върху развитието на обществото, религиите, философията, върху архетипното несъзнавано и опита да бъда осъзнато, от търсенето на мястото на днешните морално-етични напластявания, които са в основата на европейското развитие и световната съвременна цивилизация.

Нека пожелаем добър път на автора и нейната книга към читателя!