петък, 4 юни 2021 г.

ЗА "УСМИВКИТЕ НА МЪДРОСТТА" на Николина Пенева

 

МЪДРОСТ И УСМИВКИ

 

В края на март т. г. в редакцията на издателството получихме няколко текста с афоризми и сатира в мерена и немерена реч.

Това ни изненада и зарадва, като същевременно ни постави пред неочакван проблем – трябваше да преструктурираме списание „Картини с думи и багри“ като добавим нови категории за новите литературни форми… А това се оказа предизвикателство.

Какво по съществото си представляват афоризмите и епиграмите? Какво е съотнасянето им със сентенциите? А със сатирата? Могат ли да бъдат отделени в специфичен литературен жанр?

И, докато прекроявахме списанието, за да го направим удобно място за новите форми и автори, ето че получихме в издателството и ръкописът на Николина Пенева „Усмивките на мъдростта“, под редакцията на Надежда Радева.

Няма да скрия, че го прочетох „на един дъх“. От първото изречение – „Усмихваш ли се, /ще изглеждаш победител.“, до последното – „Сензация! /И ниe сме интелигентна нация!“, книгата предлага един свеж, неподправен хумор, под който прозира изстрадана истина – понякога дълбоко лично преживяна и осмислена от автора; друг път – уловена от онова, което е част от колективното несъзнавано, едно общочовешко достояние, изкристализирало в ясен образ и послание.

„Усмивките на мъдростта“ е 47-мата книга на Николина Пенева, в която са включени избрани афоризми от обемното творчество на авторката, позната на широката публика от участията й в предаването „Рано в неделя”, рубриката „Законите на Мърфи в ефир” на програма „Хоризонт” и издадените национални литературни сборници „Законите на Мърфи в ефир”.

Композиционно, книгата е разделена на две части, като в първата афоризмите са в проза, а във втората – в римувана реч. Оригинални и остроумни, събраните сентенции ни карат да се усмихваме, замисляме и да се съгласяваме с авторовите наблюдения на живота в най-разнородните му проявления.

Тук намираме и онова, което е толкова простичко, но толкова лесно отминавано – „Ако влезеш в психологията на детето,/значи си мъдър!”, и вечните истини, които звучат тривиално, но колко е прекрасно, ако сме ги преживели – „Влюбен ли си – и земята е рай...!”, но тук е болката – „На човека бодлите са в сърцето.” А колко хубав е този образ!

Макар да е, може би, необичайно в един сборник от кратки изречения да се търси образ, или общо послание, в „Усмивките на мъдростта” е лесно да ги намерим – тук е и глупакът,  и неудачникът, и безличникът: „Жената му взе акъла, /но не беше взела кой знае какво...”;  „Никога не беше падал ниско, /че откъде да падне?!”, тук са грабителят, и продажникът – „Пазарна икономика – всеки се продава...”, „Натрупа състояние, /но затрупа съвестта си.”...

 И хитрата, и невярната жена – „Съпругът ѝ бе поредната бройка...”; „Открадна му живота и си навлече главоболие – /беше актьор.”; „След толкоз изневери и мъжът ѝ започна да ѝ се струва интересен.”

Но и семейната драма на хора, твърде различни, за да живеят заедно: „Жена – ангел, мъж – паднал ангел –/ как няма да има разводи?!” Или още по-тежкото, непростимото взаимоотношение – „Домашно насилие – тя му счупи хатъра, /той ѝ счупи главата...

Но тук е и поетът с нежна душа... „Мечтата е отдушникът на твореца!” или „Само творците летят, /останалите карат леки коли.”

И без да бъде досанднонравоучително, често срещаме онзи жадуван оптимизъм, който може да ни изведе към един по-светъл, по-желан свят – „От злото може да те опази само доброто – толкова е просто!...”

Или стойностните неща в живота – „Истинското слово е като питейната вода – пие се с наслада.”; „Написаното остава, стойностно написаното отива във вечността. „Повтаряните мисли са позлатени от времето.”

Дали е слабост или пък в това е силата на книгата като цяло, но в него не може да се търси градация, или обща тенденция, която да води към определен извод. Афоризмите от двете части на сборника са разделени формално, а не тематично. Може би това обърква, но пък и не дава възможност на читателя да потъне в една тема, държи го винаги буден, нащрек...

Винаги има нещо, което авторът недоизказва, за да се получи повече от диалог – едно взаимно допълване и надграждане: „Спечели си много завист –/умееше да печели!”

Да печели – какво? Пари?! Или всичко...

След няколко страници четем: „Пожъна успехи и остави зад себе си плява.”

Отново същата тема, но този път алегорията на образа доминира над многопосочността на отворения отговор.

Стъпка по стъпка, отиваме към мъдростта на живота – „Промяна след промяна –/всъщност това е животът!” Или – „Часовниците мамят, но не и времето!”

Така би могла да бъде цитирана цялата книга. Искам да се спра само на още няколко примера от втората, римувана част на сборника, в подкрепа на казаното по-горе, а именно – богато многообразие от теми и образи, въплътени в стройно римувани фрази, отразяващи авторовото верую за живота, творческата участ и любовта:

* * *

Пак твореца уважиха –

болката му съживиха...

* * *

Бедният творец се бори за слово –

в тая безсловна държава...

* * *

Любовта им е гореща –

тя му готви само леща!

Прави впечатление добрия подбор и прецизна редакторска работа – в сборника няма и следа от повторения, препокриване на теми, словесни излишества или просто тривиални, скучни съждения.

В афоризмите на Николина Пенева звучи един ярко индивидуален глас, който има какво да ни каже.

Ето защо считам, че включването на книгата „Усмивките на мъдростта“ на Николина Пенева в издателския план на Арт платформа gabriell-e-lit е уместно, като ще доведе до разширяване на читателската аудитория чрез обогатяване на тематичното и жанрово съдържание и нови, качествени като литература творби.

Нека пожелаем на автора нови творчески висоти, а на книгата – лек път към Читателя!

Няма коментари:

Публикуване на коментар