За „Четири едноактни тракийски пиеси. Сонети и четиристишия“ на д-р Лиляна Райчева
И трудно, и лесно се пише за книгата на Лиляна Райчева
„Четири едноактни тракийски пиеси. Сонети и четиристишия“, излязла през 2020 г.
със знака на столичното издателство „ИК Огледало“ под редакцията Пламен
Анакиев.
Книгата е оформена от Виктор Гуцев със семпла корица, която привлича погледа на читателя с центрираната фигура на антична амфора. Мотивът върху амфората, навежда на мисълта, че трябва да отнесем въображението си към времето на червенофигурната керамика /VI – III в. пр. н. е./, когато шаблонът се разчупва и изображенията напускат фриза, като добиват цвета на материала, от който е изработен съдът, а фонът, който ги откроява, става черен гланц. Фрагменти от фигурална керамика, характерна за целия архаичен и класически период, са вплетени като илюстрации и в книжното тяло.
От задната корица се запознаваме с автора, д-р Лиляна
Райчева. Гледа ни одухотворено лице, зад което надничат цветя. Тя е родена през
1930 г. в Асенов-град, завършва медицина през 1956 г. Не можем да останем
равнодушни към впечатляващия й професионален път на специалист – алерголог, към
научните й търсения и открития.
И някак странно е, че тази биография е на поет, на
творец, изкушен и от Калиопа /по-късно, в текста, ще видим по колко различни
начини/, и от Клио, и от Мелпомена…
Когато разгърнем страниците на книгата, ще видим, че
всички музи властват, защото това не е просто сборник с драми и поезия, но е едно
цялостно произведение, което разкрива пред читателя многопластовия авторов
поглед към древната история, философия, изкуство и мистика на земите, родили
тракийската цивилизация.
Задълбоченият анализ на Георги Цанков и предговора на
автора въвеждат читателя към проблематиката на сборника, но не могат да го
подготвят за пътешествието към дълбоката древност, което го очаква.
Пиесите са кратки, историите, които разказват –
завладяващи, развръзките – изненадващи. Те са плод както на авторовата фантазия
и пристрастия, така и на сериозни анализи и проучвания, почиващи на научни
открития и разкопки.
Изключително удоволствие е да бъдат прочетени; бих казала
– авторовият текст и читателското въображение са достатъчни, за да бъдат
„гледани“ без посредничеството на театрална или филмова реализация. Ще спомена
заглавията само като илюстрация на широкия спектър на засегнати теми и пространствено-времеви диапазони – „Филип Македонски и жреците на
Одесос“, „Меда и Котела“, „Лизимах и Дромихайт“, „Вологез и Родопис“.
Интересно построен е и поетичният цикъл „Сонети и
четиристишия“. Тук, след посвещението-въведение, изградено от две четиристишия,
всеки сонет е предхождан от своя концентриран четиристишен екстракт, който
понякога въвежда читателя в основната тема, а понякога я пояснява, а друг път…
Е, просто – прочетете книгата!
Но, преди да завърша, ще кажа още няколко думи.
Лично за мен, като филолог и учител, преподавал дълги
години древногръцка литература и естетика, интерес представляваше и авторовата
гледна точка в двете статии, с които завършва сборникът – „Какво е космогоничен
мироглед? Ритуали. Митове. Как се ражда поезията, драмата, културата?“ и „Как
се раждат изкуството, поезията, драмата, театърът, културата“.
Но, сигурна съм, че те, както и целият том, ще бъдат
добро четиво за всеки, изкушен не само от литературата, но и от историята и
археологията; не само от поезията и драмата като изкуство, но и от техния
отблясък върху развитието на обществото, религиите, философията, върху
архетипното несъзнавано и опита да бъда осъзнато, от търсенето на мястото на
днешните морално-етични напластявания, които са в основата на европейското
развитие и световната съвременна цивилизация.
Нека пожелаем добър път на автора и нейната книга към
читателя!