безименно зло –
връзва ни с нишки,
с паяжини, с вериги…
Изчезна радостта. Стаята стана много грозна. И гостите в
нея. Превръщат в декорация, която искам да изтрия. Празник ли? Свобода ли?
Защо винаги има някой, който иска или не, разваля всичко. Като
днешния празничен обяд.
Защо винаги има някой, който се опитва да стои над всички? И
да поучава. Както всеки ден се случва – сред приятелите, в службата, в
обществото. В изкуството и в политиката. Не, човек не е и не може да бъде
свободен, весел, щастлив… Или може? Ако се откъсне от необходимостта да бъде
част от нещо – семейство, приятели… общност… Ако се отърси от необходимостта да
чувства нужда от нечие одобрение, за да бъде свободен, весел, щастлив… Да
престане да бъде зависим от… мнението на онзи „някой“, който се опитва да
поучава, заемайки позиция „отгоре“, защото всъщност… Някъде в съзнанието ми
изплува мисълта на Майкъл Монт от „Бялата маймуна“ на Голсуърти – „Да гледаш
отвисоко на хората е сигурен признак, че стоиш по-долу от тях“…
Няма коментари:
Публикуване на коментар