събота, 16 юни 2012 г.

РУЧЕЙ

Като ручей животът изтича –
забързано-лудо се втурва в началото:
преобръща задрямали камъни,
издълбава скалата,
разпилява пясъка,
пръски хвърчат от водата
като падащи лунни лъчи.
Ручеят тича към синята река в долината
и само укротената пяна
по бреговете мълчаливо пълзи –
бяла пяна – самотни сълзи.
Забързаният ручей
ми напомня за теб,
мое пораснало, малко момиче.
Като бързия ручей не спирай,
тичай, падай и ставай.
Блъскай се в порти заключени
и прегазвай стени.
Не се връщай назад, не пълзи,
като ручеят бял до реката стигни,
след това – до морето,
а оттам – в океана мини
и в дълбокото спри.
Не оставай до брега,
където има само мръсна пяна
и разпилени мечти...