неделя, 14 октомври 2012 г.

ЮБИЛЕЙ ПОД ДЪЖДА

Мокро. Студено и грозно.
Есента е дошла -
мъртви листа танцуват с вятъра
и падат в калта.
Тъмни облаци, плаче дъжда.
Плачат годините.
Своя път извървях.
Седя до камината.
Духа вятърът в мокри стъкла.
Границата вече е мината.
Тежки облаци. Стене нощта.
Сиво е. Юбилей под дъжда.

събота, 16 юни 2012 г.

РУЧЕЙ

Като ручей животът изтича –
забързано-лудо се втурва в началото:
преобръща задрямали камъни,
издълбава скалата,
разпилява пясъка,
пръски хвърчат от водата
като падащи лунни лъчи.
Ручеят тича към синята река в долината
и само укротената пяна
по бреговете мълчаливо пълзи –
бяла пяна – самотни сълзи.
Забързаният ручей
ми напомня за теб,
мое пораснало, малко момиче.
Като бързия ручей не спирай,
тичай, падай и ставай.
Блъскай се в порти заключени
и прегазвай стени.
Не се връщай назад, не пълзи,
като ручеят бял до реката стигни,
след това – до морето,
а оттам – в океана мини
и в дълбокото спри.
Не оставай до брега,
където има само мръсна пяна
и разпилени мечти...

събота, 19 май 2012 г.

ЛЮЛЯК

Люлякът пак разцъфтя. Пролет е.
Всяко черно дърво – с цветове.
Слънце грее – кристално небе.
Лято идва – животът зове.