понеделник, 18 януари 2010 г.

ПУСНИ МЕ ДА ЛЕТЯ

Много трудно вървя през пространството-време.
Все се спъвам, и падам, и ставам.
Губя представа – къде съм.
Изоставам.

Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви,
с изранени нозе тичам по пътя – напред.
И протягам ръце, и крещя срещу вятъра,
и стихията грозна нежно зова:

„Намери ме, прегърни ме, издигни ме,
понеси ме над калната мръсна земя,
превърни ме в мушица
и далеч от всичко ме пусни да летя!”

Няма коментари:

Публикуване на коментар