понеделник, 20 декември 2021 г.

ЗА "ПЕЧАТ ВЪРХУ КАМЪКА" на Анна Димитрова

В началото на есента получихме в редакцията няколко поетични книги на Анна Димитрова и впечатляващия й пътепис „Докосване до Изтока“. Дори само един бърз поглед е достатъчен за да разберем, че имаме възможността да проникнем в света на необикновен творец, и нещо повече – на личност, която е имала намерението, възможността и способността да събере впечатления от недостъпни за повечето хора територии – не само в географски, но и във философски смисъл и порядък.

Стремежът към синтез на източното светоусещане и западната реалност – като битие, възпитание и личностно изграждане е налице още в първите стихове на поетесата, писани далеч преди пътуването й до Изтока.

Но аз няма да правя в това кратко експозе творчески портрет на Анна Димитрова. Искам само да споделя онова, което ме завладя докато четох най-новата й стихосбирка – „Печат върху камъка“, изд. „Авангард принт“, Русе, 2020.

Книгата излиза под редакцията на Нели Пигулева (един, сам по себе си безпогрешен знак за качество) и е художествено оформена с авторски картини на Даниел Дянков.

Композиционно, стихосбирката е изградена от пет раздела – „Гнездо върху главата“, „Жажда“, „Нощен джаз“, „Път назад“ и „Евите“, като разграничителната линия е тематична, а не жанрово определена.

 

В своя поетичен изказ Анна Димитрова е пестелива.

Често нейните стихотворения изглеждат като съставени от две, три или повече хайку – дотолкова всяко тристишие е завършена мисъл, способна да има самостоятелен литературен живот. Но тези заключени в краткостишия мисли и/или екзистенциални моменти водят и свой собствен диалог, който читателят следва, като се идентифицира и с лирически Аз, и с антагониста и често губи представа кой кой е в общия контекст на произведението. Понякога Аз-ът определя ролята си в света, но нерядко светът определя ролята на Аз-а:

една случайна болест

тояжката

на пилигрим му подари

 

оказа се вълшебна

пътеките показа

към светите места в света

Кое е първичното?

Съществува ли предопределеност, или личният избор носи и чертае своите последици върху житейския ни път? Търсенето и вярата; отчаянието и надеждата – вечното противоборство, но и единствено възможната завършеност на Ин-Ян… Всичко това може да се намери в „Печат върху камъка“.

И е трудно да разберем – „Коя е тя, която се взира в очите на камъка?.. Срамежлива мимоза в пазвата на тишината, тя усвоява уроците по мълчание…Тя вижда онова, което подминаваме… Омаломощена, душата й се подпира на лъчи от светлина и възкръсва като Лазар, за да поеме отново на път.“ – споделям тези бегли щрихи, с които Свежа Дачева улавя и рисува духовния образ на Анна Димитрова.

Ще го допълня като направя паралел между наименованията на включените в стихосбирката картини на Даниел Дянков и заглавията на стихотворенията, които илюстрират, защото в тази поетична книга авторовият естетически идеал неслучайно търси да допълни словото с живописни творби, като така създаденият динамичен синергизъм намира пътя към най-непосредственото и силно въздействие върху читателя. „Тъжен ореол“ – „Вяра“

вярата във храма влезе

………………

безбожник до вратата

фриволно се изкиска

 

„Ангел хранител“ – „Жажда“

жаждата почука на вратата на съня

…………………

дочула шепота в нощта

луната се промуши

през прозореца

…………………..

и сънищата долетяха

с ангели, танцуващи в дъжда

„Хляб за рождество“ – „Богоявление“

бездомна старица до храма стои

……………

в мразовитата утрин

душата е клада, готова да лумне

„Ритуал“ – „Храм за душата“

домът ми е океан

а на дъното му блести храм

„Реквием“ – „Бащини очи“

срещу вятъра

пак се изправям

и се сгушвам

в бащините очи

„Смирението“…

… в мисли и сънища

пътувам към нея…

Към кого пътува Анна Димитрова и коя, коя е тя?

Тя не е изтъкана от традиционната християнска вяра, въпреки цитатите по-горе. тя не е подвластна и на мотивите на източната философия, пропити в същността й

Тя е човекът, който търси пътеките на равновесието и просветлението както вътре в себе, така и в природата, която е онзи вечен дар, от който черпим своето вдъхновение и идентичност…

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар