МЪДРОСТ И УСМИВКИ
В края на март т. г. в редакцията
на издателството получихме няколко текста с афоризми и сатира в мерена и
немерена реч.
Това ни изненада и зарадва, като
същевременно ни постави пред неочакван проблем – трябваше да преструктурираме
списание „Картини с думи и багри“ като добавим нови категории за новите
литературни форми… А това се оказа предизвикателство.
Какво по съществото си
представляват афоризмите и епиграмите? Какво е съотнасянето им със сентенциите?
А със сатирата? Могат ли да бъдат отделени в специфичен литературен жанр?
И, докато прекроявахме
списанието, за да го направим удобно място за новите форми и автори, ето че
получихме в издателството и ръкописът на Николина Пенева „Усмивките на
мъдростта“, под редакцията на Надежда Радева.
Няма да скрия, че го прочетох „на
един дъх“. От първото изречение – „Усмихваш ли се, /ще изглеждаш победител.“,
до последното – „Сензация! /И ниe сме интелигентна нация!“, книгата предлага
един свеж, неподправен хумор, под който прозира изстрадана истина – понякога
дълбоко лично преживяна и осмислена от автора; друг път – уловена от онова,
което е част от колективното несъзнавано, едно общочовешко достояние,
изкристализирало в ясен образ и послание.
„Усмивките на мъдростта“ е
47-мата книга на Николина Пенева, в която са включени избрани афоризми от
обемното творчество на авторката, позната на широката публика от участията й в
предаването „Рано в неделя”, рубриката „Законите на Мърфи в ефир” на програма
„Хоризонт” и издадените национални литературни сборници „Законите на Мърфи в
ефир”.
Композиционно, книгата е
разделена на две части, като в първата афоризмите са в проза, а във втората – в
римувана реч. Оригинални и остроумни, събраните сентенции ни карат да се
усмихваме, замисляме и да се съгласяваме с авторовите наблюдения на живота в
най-разнородните му проявления.
Тук намираме и онова, което е
толкова простичко, но толкова лесно отминавано – „Ако влезеш в психологията на
детето,/значи си мъдър!”, и вечните истини, които звучат тривиално, но колко е
прекрасно, ако сме ги преживели – „Влюбен ли си – и земята е рай...!”, но тук е
болката – „На човека бодлите са в сърцето.” А колко хубав е този образ!
Макар да е, може би, необичайно в
един сборник от кратки изречения да се търси образ, или общо послание, в
„Усмивките на мъдростта” е лесно да ги намерим – тук е и глупакът, и неудачникът, и безличникът: „Жената му взе
акъла, /но не беше взела кой знае какво...”;
„Никога не беше падал ниско, /че откъде да падне?!”, тук са грабителят,
и продажникът – „Пазарна икономика – всеки се продава...”, „Натрупа състояние,
/но затрупа съвестта си.”...
И хитрата, и невярната жена – „Съпругът ѝ бе поредната бройка...”; „Открадна му живота и си
навлече главоболие – /беше актьор.”; „След толкоз изневери и мъжът ѝ започна да ѝ се струва интересен.”
Но и семейната драма на хора,
твърде различни, за да живеят заедно: „Жена – ангел, мъж – паднал ангел –/ как
няма да има разводи?!” Или още по-тежкото, непростимото взаимоотношение – „Домашно
насилие – тя му счупи хатъра, /той ѝ
счупи главата...
Но тук е и поетът с нежна душа...
„Мечтата е отдушникът на твореца!” или „Само творците летят, /останалите карат
леки коли.”
И без да бъде
досанднонравоучително, често срещаме онзи жадуван оптимизъм, който може да ни
изведе към един по-светъл, по-желан свят – „От злото може да те опази само
доброто – толкова е просто!...”
Или стойностните неща в живота –
„Истинското слово е като питейната вода – пие се с наслада.”; „Написаното
остава, стойностно написаното отива във вечността. „Повтаряните мисли са
позлатени от времето.”
Дали е слабост или пък в това е
силата на книгата като цяло, но в него не може да се търси градация, или обща
тенденция, която да води към определен извод. Афоризмите от двете части на
сборника са разделени формално, а не тематично. Може би това обърква, но пък и
не дава възможност на читателя да потъне в една тема, държи го винаги буден,
нащрек...
Винаги има нещо, което авторът
недоизказва, за да се получи повече от диалог – едно взаимно допълване и надграждане:
„Спечели си много завист –/умееше да печели!”
Да печели – какво? Пари?! Или
всичко...
След няколко страници четем: „Пожъна
успехи и остави зад себе си плява.”
Отново същата тема, но този път
алегорията на образа доминира над многопосочността на отворения отговор.
Стъпка по стъпка, отиваме към
мъдростта на живота – „Промяна след промяна –/всъщност това е животът!” Или –
„Часовниците мамят, но не и времето!”
Така би могла да бъде цитирана
цялата книга. Искам да се спра само на още няколко примера от втората, римувана
част на сборника, в подкрепа на казаното по-горе, а именно – богато
многообразие от теми и образи, въплътени в стройно римувани фрази, отразяващи
авторовото верую за живота, творческата участ и любовта:
* * *
Пак твореца уважиха –
болката му съживиха...
* * *
Бедният творец се бори за слово –
в тая безсловна държава...
* * *
Любовта им е гореща –
тя му готви само леща!
Прави впечатление добрия подбор и
прецизна редакторска работа – в сборника няма и следа от повторения,
препокриване на теми, словесни излишества или просто тривиални, скучни
съждения.
В афоризмите на Николина Пенева
звучи един ярко индивидуален глас, който има какво да ни каже.
Ето защо считам, че включването
на книгата „Усмивките на мъдростта“ на Николина Пенева в издателския план на
Арт платформа gabriell-e-lit е уместно, като ще доведе до разширяване на
читателската аудитория чрез обогатяване на тематичното и жанрово съдържание и
нови, качествени като литература творби.
Нека пожелаем на автора нови
творчески висоти, а на книгата – лек път към Читателя!
